Скандал с романа на годината. Елена Алексиева върна наградата
Писателката Елена Алексиева обяви, че ще върне премията за своя разказ " Вулкан ", която й бе връчена от Национален дарителски фонд " 13 века България ". Тя реагира по този начин след като станаха ясни нарушавания в регламента при избора на разказ на годината. Проблемът е, че Борис Минков, който е редактор на романа, е и член на журито, а това е нарушаване на устава на фондацията.
Фондът „ 13 века България “ е част от Министерството на културата, а премията е в размер от 11 000 лв..
Нарушенията бяха посочени от журналистката Веселина Седларска. Във фейсбук тя написа:
" Декларация: Пиша тези редове не като редактор на книгата „ Рана “ на Захари Карабашлиев, а като неутолим четец и като човек, прочут с безспорната си нетърпимост към дружеско разпределяне на награди.
Отклонение: като член на комисията за националната премия „ Добри Чинтулов “ предходната година се нахвърлих по метод, който няма нищо общо с възпитанието, против един от членовете на комисията, който се бе съгласил да бъде препоръчан за премията от името на колектива, който управлява. Бясът ми беше толкоз неконтролируем, че споделих: „ Това, което вършиме, е мно-го дол-на плом-ба! “ Скандал и така нататък Сега всъщност: Вчера бях сюрпризирана от връчената премия на Националния фонд „ 13 века България “.
Награденият разказ „ Вулкан “ на Елена Алексиева е с извънредно мощно начало и изненадващо несъответстващо му продължение.
Другият номиниран разказ „ Екстазис “ на Радослав Бимбалов е с ювелирен език и неочакван, безпомощен край, като създателят да се е уморил и да е спрял и оставил читателя с пръст в уста.
Продължението на „ Поразените “ на Теодора Димова е по-слабо от първата книга, само че не е ли по този начин с всички насилени да бъдат продължени романи.
За „ Рана “ на Карабашлиев няма да кажа нищо, тъй като съм неин редактор.
Наградата получи „ Вулкан “. Журито тази година беше обявено от Българска телеграфна агенция едвам нощес. И там – изненада! изненада! – един от петима е доц. Борис Минков, редактор на романа „ Вулкан “.
Ако съм добре учтив човек, ще кажа, че това е жестоко нарушаване на чл.18 на устава в премията. Но защото в този миг съм в това положение на невъзпитаност, ще кажа още веднъж:
Това е мно-го дол-на пло-мба!
Не имам вяра, че някой ще потърси сметка на Минков за какво не си е дал отказ от журито.
Не имам вяра, че някой ще отнеме дружеската премия.
Само се чудя на две неща: Как Елена Алексиева се е зарадвала с цяло сърце на това благодеяние?
И по какъв начин ти, Маноле, за Манол Пейков става дума, който честитиш с възхита на всички забъркани, ще си обективен депутат, като не си даваш сметка в този случай кой в какво е забъркан.
Това, което ще се случи, ще е да ме награкат стотици другарски към забърканите.
Затова дано отново да заявявам:
Не споделям, че премията не трябваше да получи тази книга, споделям, че я получи по противозаконен /чл.18/ и презрян метод.
Язък за името на премията! "
Малко по-късно поддръжка Седларска получи от професор Амелия Личева. Тя написа:
" Снощното решение на журито на състезанието „ Роман на годината “ не може да бъде подминато. И тук няма да приказвам като книжовник, който има своето мнение за номинираните книги. Ще подкрепя Веселина Седларска и ще моля за две неща, в случай че желаеме литературните ни награди да имат някакъв най-малък престиж.
Първо. Никога повече анонимни журита. Няма потребност да ги научаваме в деня на награждаването. Ако от началото знаехме състава на журито, абсурдът щеше да се избегне.
Второ. Незабавна реакция от страна на Фонда и забърканите, тъй като е нарушен Уставът и това компрометира и тази българска литературна премия.
Цитирам Устава:
Чл.18. (1) Членовете на Журито подписват декларация за необвързаност с кандидатурите.
(2) Председателят на Журито няма право да взе участие в други журита на литературни състезания за съответната година.
Чл. 20. Председателят на Журито следи за съблюдаване условията за кворум, законното взимане на решенията и работата на Журито в сходство с сегашния Статут.
Иначе, в случай че сме се заразили от политиците и ще се държим, като че ли за нас разпоредбите не важат, дано си го кажем намерено. "
В реакция на нейната позиция наградената писателка разгласи, че ще върне премията.
„ Преди малко поддържах и споделих поста на Амелия Личева, в който тя цитира членове от устава на премията " Роман на годината " на НДФ " 13 века България ", с които досега не бях осведомена – и няма по какъв начин да съм била, – само че които явно са нарушени фрапантно. Ето за какво не намирам в себе си морални учредения да приема избор, изработен по този метод, и отхвърлям премията ", написа в своя профил във Фейсбук Елена Алексиева. " Оповестявам го тук неофициално, а публично ще го направя в понеделник, когато ще бъде допустимо да оповестя решението си на управлението на Фонда ", прибавя тя. " Единственото, което желая да подчертая, е убедеността си в професионалните качества и морала на Борис Минков, който е редактор на романа и член на журито. Сигурна съм, че в своите дейности и решения той е бил изцяло безкористен. За страдание това не анулира позволените груби нарушавания. Те обаче няма по какъв начин и не следва да бъдат приписвани самостоятелно на членовете на журито, защото казусът е много по-дълбок ", добави още тя.
Издателят от " Жанет 45 " и депутат от ПП-ДБ Манол Пейков също изложи своята позиция във фейсбук:
" Тази заран в обществените мрежи Веселина Седларска и Амелия Личева повдигнаха – напълно основателно, съгласно мен – въпроса за възможния спор на ползи – и по какъв начин това е било позволено от уредниците. (Както и за още едно позволено нарушаване на правилника на състезанието – това, че ръководителят му по правилник не би трябвало да е председателствал други състезания през същата година.)
Развръзката: преди минути Елена Алексиева обяви (също в обществените мрежи), че в понеделник ще върне премията по кардинални съображения, свързани с зародилите подозрения за нейната безпристрасност.
Моите мнения:
1. Гафът е неоспорим – и е напълно в градината на уредниците.
2. Борис Минков е един от най-етичните и отдадени на литературата хора, които познавам. Без да съм разговарял с него по тематиката съм убеден, че самият той не е привидял спор на ползи във обстоятелството, че е редактор на книгата – просто тъй като неговият разум и ценностна система не работят по този начин. (Не, не са приятелчета с Елена и не, не си пият кафетата дружно всеки ден.)
Тъжната истина обаче е, че 85% от литературния ни живот работи точно по този начин. Поради което паниките (и произлизащите от тях подозрения) на необятната аудитория са изцяло естествени.
Което – отново споделям! – прави пропуща на уредниците (които трябваше да отстранят доцент Минков от журито, откакто самият той не се е сетил да си направи отвод) още по-сериозен (защото нанася удар освен по техния, само че и по неговия авторитет).
3. Не единствено тази премия, само че и българските литературни награди като цяло би трябвало да се провеждат с повече прокламация и несравнимо повече бистрота.
Макар концепцията зад пазенето на журито в загадка до последния миг да ми е пределно ясна (а точно – да бъдат защитени членовете му от външен натиск), практиката през последните няколко години демонстрира, че в нашата среда този модел просто не работи – тъй като извиква у необятната аудитория възприятие за някакви неразбираеми подмолни игри, което (дори да няма нищо общо с истината) компрометира въпросните награди и снижава техния престиж.
4. Свалям шапка на Елена Алексиева, която можеше (като други нейни сътрудници по света и у нас, попадали в сходни обстановки в други епохи) напълно умерено да си налегне парцалите и да изчака бурята да отмине – само че избра да постъпи кардинално и почтено.
(Прочее, постъпката ѝ е още по впечатляваща на фона на солидното парично измерение на премията, което би могло да обезпечи на един публицист няколкомесечна спокойна работа върху идващия му/ѝ ръкопис.)
В умозаключение: надълбоко в себе си постоянно съм бил уверен, че огромният публицист би трябвало да бъде и огромен (разбирай – честен, заслужен, великодушен) човек.
Е, през днешния ден се уверих на процедура, че не съм бъркал, когато съм поставял един от ключовете герои в горната история точно в тази категория. "
„ Вулкан “ на Елена Алексиева завоюва националната премия за български разказ на годината „ 13 века България “ на публична гала в изложба „ Средец “ на Министерството на културата предходната седмица. Романът е оповестен през 2023 година от издателство „ Жанет 45 “, негов редактор е Борис Минков, а оформлението на корицата е на художничката Люба Халева. Елена Алексиева завоюва състезанието на Националния дарителски фонд „ 13 века България “ и през 2019-а с романа си „ Свети Вълк “.
Националният дарителски фонд „ 13 века България “ провежда състезанието за български разказ на годината за 13-и път. Наградният фонд е 11 000 лв..
Журито беше в състав проф. Милена Кирова (председател), проф. Пламен Дойнов, проф. Мюмюн Тахиров, доцент Борис Минков и доктор Яница Радева.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Фондът „ 13 века България “ е част от Министерството на културата, а премията е в размер от 11 000 лв..
Нарушенията бяха посочени от журналистката Веселина Седларска. Във фейсбук тя написа:
" Декларация: Пиша тези редове не като редактор на книгата „ Рана “ на Захари Карабашлиев, а като неутолим четец и като човек, прочут с безспорната си нетърпимост към дружеско разпределяне на награди.
Отклонение: като член на комисията за националната премия „ Добри Чинтулов “ предходната година се нахвърлих по метод, който няма нищо общо с възпитанието, против един от членовете на комисията, който се бе съгласил да бъде препоръчан за премията от името на колектива, който управлява. Бясът ми беше толкоз неконтролируем, че споделих: „ Това, което вършиме, е мно-го дол-на плом-ба! “ Скандал и така нататък Сега всъщност: Вчера бях сюрпризирана от връчената премия на Националния фонд „ 13 века България “.
Награденият разказ „ Вулкан “ на Елена Алексиева е с извънредно мощно начало и изненадващо несъответстващо му продължение.
Другият номиниран разказ „ Екстазис “ на Радослав Бимбалов е с ювелирен език и неочакван, безпомощен край, като създателят да се е уморил и да е спрял и оставил читателя с пръст в уста.
Продължението на „ Поразените “ на Теодора Димова е по-слабо от първата книга, само че не е ли по този начин с всички насилени да бъдат продължени романи.
За „ Рана “ на Карабашлиев няма да кажа нищо, тъй като съм неин редактор.
Наградата получи „ Вулкан “. Журито тази година беше обявено от Българска телеграфна агенция едвам нощес. И там – изненада! изненада! – един от петима е доц. Борис Минков, редактор на романа „ Вулкан “.
Ако съм добре учтив човек, ще кажа, че това е жестоко нарушаване на чл.18 на устава в премията. Но защото в този миг съм в това положение на невъзпитаност, ще кажа още веднъж:
Това е мно-го дол-на пло-мба!
Не имам вяра, че някой ще потърси сметка на Минков за какво не си е дал отказ от журито.
Не имам вяра, че някой ще отнеме дружеската премия.
Само се чудя на две неща: Как Елена Алексиева се е зарадвала с цяло сърце на това благодеяние?
И по какъв начин ти, Маноле, за Манол Пейков става дума, който честитиш с възхита на всички забъркани, ще си обективен депутат, като не си даваш сметка в този случай кой в какво е забъркан.
Това, което ще се случи, ще е да ме награкат стотици другарски към забърканите.
Затова дано отново да заявявам:
Не споделям, че премията не трябваше да получи тази книга, споделям, че я получи по противозаконен /чл.18/ и презрян метод.
Язък за името на премията! "
Малко по-късно поддръжка Седларска получи от професор Амелия Личева. Тя написа:
" Снощното решение на журито на състезанието „ Роман на годината “ не може да бъде подминато. И тук няма да приказвам като книжовник, който има своето мнение за номинираните книги. Ще подкрепя Веселина Седларска и ще моля за две неща, в случай че желаеме литературните ни награди да имат някакъв най-малък престиж.
Първо. Никога повече анонимни журита. Няма потребност да ги научаваме в деня на награждаването. Ако от началото знаехме състава на журито, абсурдът щеше да се избегне.
Второ. Незабавна реакция от страна на Фонда и забърканите, тъй като е нарушен Уставът и това компрометира и тази българска литературна премия.
Цитирам Устава:
Чл.18. (1) Членовете на Журито подписват декларация за необвързаност с кандидатурите.
(2) Председателят на Журито няма право да взе участие в други журита на литературни състезания за съответната година.
Чл. 20. Председателят на Журито следи за съблюдаване условията за кворум, законното взимане на решенията и работата на Журито в сходство с сегашния Статут.
Иначе, в случай че сме се заразили от политиците и ще се държим, като че ли за нас разпоредбите не важат, дано си го кажем намерено. "
В реакция на нейната позиция наградената писателка разгласи, че ще върне премията.
„ Преди малко поддържах и споделих поста на Амелия Личева, в който тя цитира членове от устава на премията " Роман на годината " на НДФ " 13 века България ", с които досега не бях осведомена – и няма по какъв начин да съм била, – само че които явно са нарушени фрапантно. Ето за какво не намирам в себе си морални учредения да приема избор, изработен по този метод, и отхвърлям премията ", написа в своя профил във Фейсбук Елена Алексиева. " Оповестявам го тук неофициално, а публично ще го направя в понеделник, когато ще бъде допустимо да оповестя решението си на управлението на Фонда ", прибавя тя. " Единственото, което желая да подчертая, е убедеността си в професионалните качества и морала на Борис Минков, който е редактор на романа и член на журито. Сигурна съм, че в своите дейности и решения той е бил изцяло безкористен. За страдание това не анулира позволените груби нарушавания. Те обаче няма по какъв начин и не следва да бъдат приписвани самостоятелно на членовете на журито, защото казусът е много по-дълбок ", добави още тя.
Издателят от " Жанет 45 " и депутат от ПП-ДБ Манол Пейков също изложи своята позиция във фейсбук:
" Тази заран в обществените мрежи Веселина Седларска и Амелия Личева повдигнаха – напълно основателно, съгласно мен – въпроса за възможния спор на ползи – и по какъв начин това е било позволено от уредниците. (Както и за още едно позволено нарушаване на правилника на състезанието – това, че ръководителят му по правилник не би трябвало да е председателствал други състезания през същата година.)
Развръзката: преди минути Елена Алексиева обяви (също в обществените мрежи), че в понеделник ще върне премията по кардинални съображения, свързани с зародилите подозрения за нейната безпристрасност.
Моите мнения:
1. Гафът е неоспорим – и е напълно в градината на уредниците.
2. Борис Минков е един от най-етичните и отдадени на литературата хора, които познавам. Без да съм разговарял с него по тематиката съм убеден, че самият той не е привидял спор на ползи във обстоятелството, че е редактор на книгата – просто тъй като неговият разум и ценностна система не работят по този начин. (Не, не са приятелчета с Елена и не, не си пият кафетата дружно всеки ден.)
Тъжната истина обаче е, че 85% от литературния ни живот работи точно по този начин. Поради което паниките (и произлизащите от тях подозрения) на необятната аудитория са изцяло естествени.
Което – отново споделям! – прави пропуща на уредниците (които трябваше да отстранят доцент Минков от журито, откакто самият той не се е сетил да си направи отвод) още по-сериозен (защото нанася удар освен по техния, само че и по неговия авторитет).
3. Не единствено тази премия, само че и българските литературни награди като цяло би трябвало да се провеждат с повече прокламация и несравнимо повече бистрота.
Макар концепцията зад пазенето на журито в загадка до последния миг да ми е пределно ясна (а точно – да бъдат защитени членовете му от външен натиск), практиката през последните няколко години демонстрира, че в нашата среда този модел просто не работи – тъй като извиква у необятната аудитория възприятие за някакви неразбираеми подмолни игри, което (дори да няма нищо общо с истината) компрометира въпросните награди и снижава техния престиж.
4. Свалям шапка на Елена Алексиева, която можеше (като други нейни сътрудници по света и у нас, попадали в сходни обстановки в други епохи) напълно умерено да си налегне парцалите и да изчака бурята да отмине – само че избра да постъпи кардинално и почтено.
(Прочее, постъпката ѝ е още по впечатляваща на фона на солидното парично измерение на премията, което би могло да обезпечи на един публицист няколкомесечна спокойна работа върху идващия му/ѝ ръкопис.)
В умозаключение: надълбоко в себе си постоянно съм бил уверен, че огромният публицист би трябвало да бъде и огромен (разбирай – честен, заслужен, великодушен) човек.
Е, през днешния ден се уверих на процедура, че не съм бъркал, когато съм поставял един от ключовете герои в горната история точно в тази категория. "
„ Вулкан “ на Елена Алексиева завоюва националната премия за български разказ на годината „ 13 века България “ на публична гала в изложба „ Средец “ на Министерството на културата предходната седмица. Романът е оповестен през 2023 година от издателство „ Жанет 45 “, негов редактор е Борис Минков, а оформлението на корицата е на художничката Люба Халева. Елена Алексиева завоюва състезанието на Националния дарителски фонд „ 13 века България “ и през 2019-а с романа си „ Свети Вълк “.
Националният дарителски фонд „ 13 века България “ провежда състезанието за български разказ на годината за 13-и път. Наградният фонд е 11 000 лв..
Журито беше в състав проф. Милена Кирова (председател), проф. Пламен Дойнов, проф. Мюмюн Тахиров, доцент Борис Минков и доктор Яница Радева.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ